Не искам „истински” неща! Изобщо!

Какво ще да рече „истински”?!.. – и тъгата е истинска, и „желая те, но само за днес” пак е истинско, и всеки откраднат миг е истински... О, да! Безумно реален!

Е, аз си искам илюзорното щастие, искам си мечтателното „желая те за цял живот!”, искам си „остани, защото ще ми липсваш..още на тръгване ще ми липсваш!...”

Е така, просто си ги искам!

Нека съм наивна, нека си живея в измисления свят с розовите очила...

Нека... Аз поне да си знам какво искам... И да не потъпквам копнежите и мечтите на сърцето си... защото видиш ли, истинският(!) - реалният свят не бил такъв...

Изобщо не искам да слушам за „истинските” неща и „нещата от живота”...

Искам да слушам само сърцето си... без да ме е грижа колко нереални..и несъществуващи...и така илюзорни неща копнеело... Нека!

По-добре отколкото да спре изобщо да „си иска неговото”, изобщо да спре да говори...

 

С безмълвно сърце в реалния свят...

....

Колко истинско!...

Нашето сърце най-добре знае какво да иска. Нашата задача е да го чуем и послушаме!
Може да е чудно, но не винаги е лесно да чуем и разпознаем гласа на сърцето!

Аз си мисля, че настоящият проблем на настоящото "общество" е, че са забравили да разпознават хората гласа на сърцата си! Или са отказали да го слушат...или го чуват, но отказват да го послушат!...

Страхотно!
Дано успяваме да си опазим нашето си илюзорно макар щастие и в бъдеще!Мечтателността,копнежите - това са все съкровища,и то от най-безценните!
Благодаря ти!